От дясно на мен стои чаша пълна с бяло вино ... все пак искам да споделя, че това не е обикновена чаша, а поредната чаша. Колко ли още ще застанат на нейното място, така че да мога се почувствам по-добре ... за жалост бутилката свърши още на втората :))) забравих да спомена, че това е от големите чаши за червено вино, пълна до горе с жълтеникаво-кехлибарена течност, която носи мир и покой.
Тя си има своите извивки и излъчване, докато в момента Ерик Клептън произвежда звуци от китарата си. Всъщност напоследък тази чаша ми се струва позната - не се ли видяхме с нея вчера, и миналия ден, 100% миналата седмица прекарахме заедно. Понякога се замислям дали точно на това му се казва шегаджийски "битов алкохолизъм" ... но нуждата го определя. Имам нужда от нея сега, днес и точно в този момент. Убедена съм, че и утре ще се срещнем - дали за по едно, или за по повече, не знам. Но тя си говори с мен, или по-скоро аз й говоря, казвам й неща, които не казвам ... показвам й сълзи, които нямам за никой друг. Но мисля, че необходимостта и липсата, които са ме хванали за ръката и ме водят на прекрасна среща с нея са "the bad guys". И това е липсата на смисъл в живота! ... здравей отново, усещам как целувам ръба й и блажената течност се излива в устата ми.
Като се замисля, наистина самотата е най-лошият ни враг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар