сряда, 19 септември 2007 г.

За музиката в живота ми

Horchat Hai Caliptus

Ето какво съм си пуснала на (рипийт) цяла вечер.
Има моменти в живота, в които душата ти копнее за нещо като това, нещо което да я накара да излее всичките сълзи. Знаете ли какво казват така странните думички на толкова далечния за нас език? Аз знам малко – за гора от евкалипти, засадена в пустинята, които въпреки всичката суша продължават да се издигат .. или поне така съм чувала. Или символ на силата на любовта, колкото и тривиално да звучи.

Но каквото и да е, самата мелодия говори за красота и това, което аз си представям още с началото на първата нотка е небе. Трудно ми е било винаги да обясня как за мен всяка песен, която харесвам има своята история, има конкретна личност или събитие, с което да я свържа. Иначе смисълът изчезва, превръща се в пет черти с точици помежду им и глас, нищо.

Има две неща, които могат да ме накарат за момента да се разплача без причина. Споменът за паниката и стряскащата картина, която изниква всеки път в съзнанието ми щом се сетя за това, как кучето ми се разхождаше по перваза на прозореца на 15 етаж ... и тази мелодия и глас с цялата си дълбочина и страст.