Миналата събота. Първи ден с новото колело по софийските улици. Нищо необичайно, както за тези, които живеят в чужбина, така и за тези от нас, които живеем в София. С една малка разлика обаче. Представата, която имаме ние и тези, които са привикнали с двуколесните превозни средства.
За софиянци гордо мога да кажа, че геройски оцеляват по непригодената градска среда.
Предварителен маршрут: ж.к. Толстой - парк Заимов - Сточна гара.
През какво ли не минах: Дълбоки шахти напреко на целия път, които незнайно защо са останали без
капаци. Не ме притеснява, че карам по трамвайните подлези, не съм сама. Липса на вело алеи в този район. Нескосени тротоари (да, точно така, карам по тротоарите просто защото ме е страх по улицата). Улични кучета, които чинно и мирно мръхтареха в жегата.
Но пък удоволствието беше максимално и въпреки, че ме боля дупето от толкова много дупки по пътя цели 3 дни (подозирам, че имах и синини, но въпреки опитите си не успях да ги видя), изгорях и по комбайнерски на потник, се оглеждайте за мен на колело.
