Тъмно черно

Има много хора ... много приятели ... има шум ... има музика ... има шеговити разговори и смях ... голяма веселба ... , но има и самота!
Напоследък често ми се случва да се чувствам сама. Напомня ми непрогледна тъмнина и празнота, като да се намираш в центъра на огромна тълпа, и все пак си сам. Опитвам се да го преодолея с работа, но дори и след 12-15 часа прекарани в офиса прибирайки се в празния апартамент се чувствам още по-сама. Сипвам си едно, взимам горещ душ и и си лягам смазана и се замислям дали точно така трябва да изживея живота си. Иска ми се да зарежа всичко, но нямам смелост. И от това не се горея...

"Corporate prison, we stay,

I'm a dull boy, work all day,

So I'm strung out anyway,

Loneliness is not a phase

Field of pain is where I graze

Serenity is far away

Saw my reflection and cried,
So little hope that I died, ..."